Дървен здрач

Сандаловото дърво ухае като дъх на вечност, заключен в топъл дървен здрач.

мирисът му не влиза- той пристъпва, тихо и уверено, като стар мъдрец с очи, видели безброй изгреви. В него няма бързане, няма шум- само покой, който се разлива бавно по кожата, по мислите, по времето. 

То се хвали със сладостта си, не блести, а свети отвътре. Усеща се като допир си нещо съкровено: кадифе, вкопчено в дъното на душата.

Ароматът му не те обгръща- той те приютява.