Тоник и дим

Одеколонът е като спомен от друг свят- свят на бавни сутрини, остри ръбове и пригладени движения. 

Мирише на чистота и характер- свеж, но не лекомислен. Има нещо хладно в него, като вятър през открехнат прозорец, и нещо топло- като кожа, едва докосната от слънцето. 

В него има лимон и бор, може би капка лавандула, може би сянка от дим. 

Мирише на подреден сят, в който жестовете имат смисъл, а мълчанието тежест.